В един мрачен ден, когато облаците бяха натежали от тъга, на входа на общинския приют за безстопанствени кучета в Пловдив се появи невинна и изнемощяла фигура. Това беше Тошко – куче, което само беше намерило пътя до приюта, сякаш водено от последната си надежда, че някой там ще се погрижи за него. Очите му, които някога бяха искрили от живот, сега бяха потъмнели и изморени, но в тях все още имаше онази искра на надежда, че може би на това място ще намери топлина и грижа.
Уви, съдбата му беше друга. Служителите на приюта, затрупани със задължения, които просто искат да скатаят и обзети от безразличие, го пренебрегнаха. Тошко беше приет, но не с грижа и любов, а с нехуманно отношение, което дори едно животно не заслужава. Никой не обърна внимание на очевидните признаци на заболяване, които измъчваха напълняващото му тяло. Той се сви в един ъгъл на клетката си, очаквайки помощ, която така и не дойде.
Дните минаваха, а Тошко ставаше все по-пълен и трудно подвижен. Болестта, която го тормозеше, остана неглижирана, въпреки че симптомите й бяха видими и лесно разпознаваеми. Служителите не само че не му предоставиха нужната медицинска помощ, но и го оставиха да страда в мълчание, докато животът бавно го напускаше. Единствено посещенията от граждани го крепеше и му даваше надежда, че току-виж се появи ЧОВЕКЪТ, който ще го прибере в къщи, ще се погрижи за него а той ще го обича безприкословно до края на безгрижните си дни които ще прекарат заедно.
Тошко не искаше много - само малко внимание, малко грижа. Но вместо това, той получи студенина и пренебрежение. В приют, който трябваше да бъде убежище, той откри единствено самота и болка.
Когато най-накрая състоянието му стана критично, вече беше твърде късно. Неговото малко сърце не издържа. Тошко си отиде - не в мир, а с разбито сърце, жертва на системата, която трябваше да го спаси, но вместо това го остави да страда и умре в забрава.
Историята на Тошко е тъжна, но за съжаление не е уникална. Тя е символ на нехуманното отношение и пренебрежение, което много животни изпитват ежедневно. Нека помним Тошко и неговата история - нека тя ни напомня, че всяко живо същество заслужава уважение, грижа и любов. Нека бъдем по-добри, по-отговорни и по-състрадателни към тези, които зависят от нас.
Тошко